Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2013 20:44 - Енлил
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 3266 Коментари: 0 Гласове:
1



    image    От най-древната богиня НАМУ (НАмму), чието име е записвано архаично с идеограма, означаваща "морска бездна" или "океански дълбини" са родени небето и земята. Тази първоначална водна шир е можела да създава всички форми на живот (колко мъдро мм?) Отначало се създава един космически хълм, състоящ се от свързаните по между си елементи на по-сетнешните небе и земя (на шумерски - ан и ки). През този период се появява първия бог - Ан, олицетворение на небесната сфера, а после, благодарение нанего, възниква група богове ("петдесет велики бога") с общото наименование АНАНУКИ. Те все още не участват актино в акта на сътворението и в управлението на света. НАмират се в най-горната част на небесната сфера. Сливайки се със Земята (КИ) бог Ан става баща на Енлил, който олицетворява третия от основните космически елементи - въздуха. С появата на Енлил става причина за отделянето на Небето от Земята, след което сам овладява Земята и става продължител на по-нататъшното дело на сътворението. Извън разделените Небе, ЗЕмя,ВЪздух остават още две космически пространства. Първото се простира над небесния свод и се нарича "Великото там горе". Именно в това пространство се образуват небесните тела:луната,слънцето, планетите и звездите. Самата Земя се представя плоска заобиколена от солени морета, а под недрата и се простира океан със сладка вода (абзу)-източник на всички животворни земни води. Под този огромен океан лежи друго космическо пространство, наречено "Голямата Земя там долу". В тази подземна подводна страна се помества света на мъртвите.
Слад като Енлил поема властта над Земята, започва нов етап в историята на света. Ки - Земята - вече става велика богиня"господарка-родоночалница" - НИНТУ)господарка-родоначалница), НИНМАХ(преподобна госпожа),НИНХУРСАГ(господарка на планината ХУРСАг) След тримата първи богове създатели - Ан, Енлил и Нинту се появява и господарят на водите "абзу" - Енки. Той е представен като син на бог Ан, следователно е брат на Енлил. По този начин се обообяват главните области на света, всяка от които получава свой могъщ бог-покровител-Ан-владетелят на небесата, Енлил-господарят на въздуха,предначертаващ съдбата на земята,Нинту-майка на цели поколения божества,родоначалница на земния живот, и Енки - владетелят на водите и БЪДЕЩ създател на земния живот.
Великите Богове създатели дават живот на следващите богове, най важни от които са богът на Луната НАНА и неговите деца - богът на Слънцето УТУ и богинята на плодовитостта ИНАНА, чийто символ е планетата Венера. НА бога на Луната Нана(наричан от шумерците в древно време Зуен)съответства семитския бог Син, на бога на слънцето Уту - семитския бог слънчев бог Шамаш, на Инана съответства семитската богиня на любовта Ищар. така висшите божества вече стават седем. Те имат изключителното право да предначертават съдбата на всяко създадено същество или предмет.
Ето два шумерски мита:
Сътворението (шумерски мит)
Раждането на боговетеного, много отдавана, всички стихии, съставящи вселената били едно цяло и като огромна планина се носели във водите на световния океан. Все още нямало никакви треви, нито тръстика, нито дървета, нито риби, нито зверове, нито хора. Тогава богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан - на върха на планината, а Ки - отдолу, в подножието й. Щом порастнали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание. След това родила още седем сина, седем могъщи стихии, без които не би имало светлина и топлина, влага и живот. Ки родила и по-младите богове, които станали помощници и слуги на Ан - Ануннаките. Те също започнали да се съединяват, като мъже и жени и раждали нови синове и дъщери. Постепенно, планината станала тясна за потомството на Ан и Ки. Виждайки това, Ан призовал най-големия си син Енлил и му казал: "Планината стана вече тясна за теб и твоите братя и сестри. Нека да отделим върха и я разделим на две части." Речено - сторено. Ан издигнал високо върха на планината, а Енлил спуснал подножието й надолу. Така се появило небето, като свод над земята. Ан избрал за себе си небето, а земята оставил на сина си. Енлил се понесъл над новопоявилата се земя, изпълвайки я с животворното си дихание. Без него не биха се появили облаците, събиращи и отдаващи влагата, не би имало треви, нито тръстика, нито дървета, раждащи плодове. Братята и сестрите на Енлил осветили и затоплили земята и тя станала прекрасна. Виждайки това, боговете пожелали да останат тук и помолили Енлил: "Отдели ни място на земята, където бихме могли да живеем заедно!" Тогава той издигнал за братята и сестрите си град в самия център на земята и го нарекъл Ниппур. След това създал закони и бдял да бъдат спазвани, за да е спокойно и да няма престъпления. Уверявайки се, че в Ниппур всичко е така, както трябва да бъде, Енлил издигнал в центъра на грда възвишение и съградил върху него за себе си дом от лазурит, който се издигал до средата на небето. По това време, в Ниппур живеела сестрата на Ан, старата Нунбаршегуну, заедно с прекрасната си дъщеря Нинлил. Тя не пускала красавицата да излиза сама, но момичето било упорито и настояло да се измие в прозрачните води на потока, течащ край града. Най-после Нунбаршегуну й разрешила, но настояла да бъде предпазлива, защото в полето зад Ниппур се появявал често самият Енлил. И наистина, малко след като излязла Нинлил, към нея се спуснал като вятър Енлил, но девицата не отстъпила пред огнената му страст. Тогава той се отдалечил, преструвайки се, Бог Енлилче се е примирил с отказа й. На следващия ден обаче, когато Нинлил се върнала, Енлил връхлетял върху нея като ураган и се насладил на невинната й красота. Научавайки за това, боговете решили да изгонят насилника в подземното царство. Енлил бил принуден да се подчини на волята им, но за негово очудване Нинлил го последвала, защото междувременно успяла да се привърже към страшния бог. Там, под земята, Нинлил родила първата си рожба - бога на лунната светлина Нанн, комуто било съдено да се издигне в небето. Едва след като изтекъл уречения срок, Енлил и Нинлил се завърнали на небето, където се усамотили, стараейки се да не общуват с хората. Независимо от това, човечеството страдало от пристъпите на Енлил, който изпращал болести, сущи и наводнения всеки път, когато кротката Нинлил не успявала да усмири гнева му.

Подредбата на земята (шумерски мит)
Бог ЕнкиБащата на боговете Ан създал живота на земята, а Енки - синът на богинята Намму, подредил всичко. Преди това земята била покрита с непроходими гъсталаци и блата. Нямало спасение от змии и скорпиони. Глутници свирепи зверове скитали навсякъде, прогонвайки хората в мрачни пещери. Тогава Енки взел един плуг, изкоренил преплетения гъсталак, прокарал по земята първите бразди и ги засял със семена, а за съхранение на реколтата, издигнал хамбари. След това напълнил реките Тигър и Ефрат с животворна вода и направил така, че да служат на плодородието. Бреговете им засадил с тръстика, а във водите заплували различни риби. Планинските пасища Енки отдал във властта на Сумукан - богът на горите и дивите животни, а стадата с добитък поверил на бога-пастир Думузи, като му показал как се дои млякото, как се стриже вълната и как се строят обори и кошари. Енки научил жените как се изтегля нишка от овчата вълна и как се тъкат платове. Забелязвайки, че хората се грижат по-добре за това, което им принадлежи, Енки разпределил нивите между тях и очертал граници между градовете им. Тъй като в земите между Тигър и Ефрат нямало метали, от които може да се изработват сечива, оръжия и украшения, Енки показал на хората път през морето до далечни страни, където можели да обменят зърно и плодове от градините си срещу метали. Накрая, Енки създал град Ереду, издигайки към него пресните води от подвластния му подземен, сладководен океан. За да се различават хората от зверовете, Енки създал закони и ги записал върху скрижали, които станали известни с името "МЕ". Притежаването на тези скрижали давало пълна власт над всичко и даже самите богове водели борба помежду си за тях. Всички смъртни били длъжни да спазват тези закони, но самите скрижали Енки съхранил при себе си, защото хората не бивало да стават богове.                                                           image                                                                                                                            ПРИСТИГАНЕТО НА ЕНЛИЛ

Като че ли тази част от историята, дето сирианците встъпват в ролята на баща на човечеството, не отговаря напълно на това, което казват шумерските хроники, поне в изложеното от Захари Ситчин, но това е само до момента, в който ние не проследим последователността на събитията, които видимо Ситчин не разбирал. Енлил, който се появил пръв на Земята и бил началник на нефилимите в Южна Африка, пристигнал на Земята не чрез приземяване на сушата. Той се приводнил.

Защо той се спуснал във водата? Защото там се намирали китовете и делфините. Делфините и китовете в това време притежавали най-високо съзнателно ниво на планетата и това е така и до сега. На галактически език това означава, че Енлил трябвало да влезе в океана, за да получи разрешение от делфините и китовете да живее и добива злато на Земята. Защо?

Защото тази планета принадлежала на делфините и китовете, а съществува галактически закон, според който всяка извънпланетна раса може да влезе в системата на друго съзнание, само ако получи разрешение за това. Според шумерските хроники Енлил останал с тях дълго време и когато в края на краищата накрая решил да стъпи на земята, той бил вече половин човек и половин риба (В даден момент Енлил напълно се превърнал в човек.) Това било описано в шумерските хроники.

Виждате ли, третата планета, изходяща от Сириус Б, която някои наричат Океан, се оказва роден дом на делфините и китовете. Питър Шенстоун, лидер на Австралийското движение в защита на делфините, приел от делфините посредством ченълинг необичайна книга - "Легендата на Златният делфин" (The Legend of the Golden Dolphin), в която точно се описва как те са дошли от друга галактика, как се оказали на малката звезда, обикаляща около Сириус Б и как след това пътували към Земята.

Цялата планета е почти изцяло водна; там има остров с размери, примерно като Австралия и още един, примерно като Калифорния, и това е всичко. На тези два материка живеят човекоподобни същества, но те не са много. Останалата част от планетата, изцяло вода, принадлежала на китообразните. Съществува директна връзка между човекоподобните обитатели на тази планета и китообразните, затова, когато Енлил (нефилим) пристигнал на Земята, той отначало установил връзка с делфините (сирианци), за да получи тяхното благословение. След това излязал на сушата и започнал процес, който довел до създаването на нашата раса.


НЕФИЛИМИТЕ КАТО МАЙЧИН АСПЕКТ

Ще обобщим и ще поясним това, което бе казано по-горе: след въстанието, когато бе решено да се създаде нова раса тук, на Земята, именно нефилимите станали за нас майчиния аспект. Шумерските хроники казват, че седем жени станали доброволки. После нефилимите взели земна глина, кръв от примат и сперма от мъж-нефилим, смесили всичко това заедно и я вкарали в матката на млади нефилимски жени, които били избрани за това.

Така били родени човешките младенци. По този начин, в съответствие с истинската история, седем наведнъж са били родени едновременно, не само двойката Адам и Ева, но ние сме били стерилни. Ние не сме можели да възпроизвеждаме себеподобни. Нефилимите продължили да произвеждат малки човечета, създавайки армия от малки същества - нас, разселени на остров Гондвана. Ако вярваме на тази история, която е частично създадена от шумерските хроники, а частично от разказите на Тот, то майката на нашата раса били нефилимите, а наш баща - сирианците.

Ако не бяха шумерските сведения за нефилимите, то цялата тази история би изглеждала съвършено невероятна - та тя и до ден днешен изглежда такава. Но, ако се обърнете към археологичните данни, ще откриете огромно количество научни доказателства, потвърждаващи истинността на тази история - ако не за бащата от Сириус, то във всеки случай за нефилимите като аспект на майката.

Науката не разбира как сме попаднали тук. Вие навярно знаете, че между приматите и нас има "недостигащо звено". Като че ли сме дошли от никъде. На науката е "известно", че ние сме от около 150-250 хиляди години, но тя няма понятие откъде сме дошли и как сме се развивали. Ние просто сме прекрачили през някаква мистична врата и сме се появили тук.


АДАМ И ЕВА

Ето още една интересна част от шумерските хроники: по времето, когато хората добивали злато в рудниците на Африка, градовете на север, около съвременен Ирак станали необикновено красиви и изискани. Те имали огромни градини, а наоколо влажни тропически гори. Най-накрая било решено, както гласят шумерските хроники, да се прехвърлят някои роби от южните рудници в градовете, за да се грижат за градините. Очевидно сме били забележителни роби.

Веднъж по-малкия брат на Енлил, Енки (чието име означава "змия"), отишъл при Ева (в хрониките се използва точно това име) и разказал защо Енлил не разрешава на хората да вкусят плодовете от това дърво, което се намира в средата на градината: в такъв случай те могат да станат равни на нефилимите. Енки се опитал даже да спори с брат си на тази тема. (Историята като цяло е много по-объркана и вие можете да я прочетете в хрониките.) И така, Енки убедил Ева да изяде ябълката от дървото на познанието за доброто и злото, което съгласно хрониките, съдържа в себе си нещо повече от просто дуално светоусещане. То й дало способността да ражда деца.

И така, Ева намерила Адам и двамата яли от това дърво, и родили деца, всяко от които е отразено в шумерските таблички. Хайде сега да помислим за продължението на тази история за Адам и Ева, за двата варианта на тази история. Единият вариант е описан в шумерските източници, а другият - в Библията. Бог се разхождал в градината, той ходел в тяло, в плът - така описва „Книгата на Битието“. Върви той из градината и вика Адам и Ева. Той не знае къде са те. Той - Бога, но не знае къде са Адам и Ева. Той ги вика и те пристигат. Той не знае, че те са яли от дървото до момента, в който видял, че те се срамуват от голотата си и се опитват да се прикрият. Тогава той разбрал какво са направили.

Тук има още нещо: думата елохим, която се използва за обозначение на Бога в първоначалната еврейска Библия - това е форма за множествено число. Не беше ли "Бог" този, който е създал човечеството, цялата раса от същества? Когато Енлил разбрал, че Адам и Ева са нарушили забраната, той се разгневил. Той особено не искал те да ядат от другото дърво, дървото на живота, защото тогава не само ще можели да се размножават, но и щели да станат безсмъртни. (Ние не знаем наистина ли това са били дървета или това е просто символ на нещо, свързано със съзнанието.) Затова Енлил изгонил Адам и Ева от своята градина. Той ги преместил на друго място и продължил да следи за техните действия. Той явно ги е следил, защото е записал имената на всички техни синове и дъщери; знаел какво ставало в целия техен род. Всичко това било записано 2000 години преди Библията.

От времето на Адам и Ева нашата раса се развивала по две линии: по едната можело да се продължи рода и била свободна (макар и контролируема), а по другата не могли да имат деца и това били робите. Според данни на съвременните учени, този клон продължил да добива злато най-малко още преди 20 000 години. Кости от представители на този клон са намерени в рудниците, били идентични с нашите; единствената разлика е в това, че те нямали възможност да имат деца. Този клон напълно загинал по време на Великия Потоп, по приблизителни изчисления преди 12 500 години. (По този въпрос в нужния момент ще дадем повече информация.)

Ние ще говорим в тази статия за четири измествания на полюсите на Земята: когато Годвана отишла под водата, когато потънала Лемурия, когато отишла под водата Атлантида (което е бил Великия Потоп) и за това, което предстои да се случи. Тази страна на въпроса е много важна: съгласно Тот, ъгълът на оста на Земята и степента на изместване на полюсите - съгласно научните данни, ставащото е напълно регулярно - те са пряко свързани с промяната на съзнанието на планетата.

Например, когато за последен път станало изместване на полюсите по време на Великия Потоп, Северният пояс се намирал на Хаваите (разбирам, че този въпрос е спорен), поне магнитния полюс се е намирал там, а сега практически той е на 90 градуса изместен по отношение на това място. Това е голямо изменение. Това не е било положително изменение, а отрицателно, тъй като ние в своето съзнание сме слезли надолу, а не нагоре.                   



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687199
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031