Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2017 07:48 - Тежки дни за ЕС
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Епилог или следговор. Няколко думи този път почти изцяло от мене.

 

Трудните първи години на България в ЕС.

Малко след тържествата по приемането на България в ЕС на преден план излизат проблемите. През втората половина на 2006 г. усилията се съсредоточени върху подобряването на образа на България пред европейските институции затова след 1 януари 2007 г. идва успокоението, че задачата е изпълнена и темпът на промените може да се забави. Но тъй като приемането на България и Румъния  е било мотивирано по-скоро с политически, отколкото с икономически или институционални мотиви, европейското наблюдение над България продължава.

Влизането на България в ЕС подчертава нейната бедност (макар, че сред източноевропейските страни извън ЕС тя е с добри показатели). Българската бедност проличава в класацията на Евростат за регионите в ЕС. И шестте района на планиране в България са в зоната на бедността – Североизточния Южният район (Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Хасково) имат БВП, равен на 25,6% от средното равнище за ЕС; Северният централен (Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище и Разград) – 26,4%; Североизточният (Силистра, Добрич, Варна, Шумен) - 29,3%. Единствено Югозападният район с център София достига 49,1% от средноевропейското равнище на БВП. Да си беден в „клуба на богатите” се оказва предизвикателство, несравнимо с усещането, че си сред успелите на Балканите и в постъсветското пространство. Недоволството на българите от тяхното жизнено равнище, сравнено с това в ЕС, принуждава правителството на Станишев през април 2007 г. да актуализира управленската си програма в социално-икономическата сфера – обявено е увеличаване на помощите за деца, повишаване на пенсиите и на заплатите в бюджетната сфера, намаляване на данъците върху ниските доходи. Мерките имат социален характер (задължителен за лява партия като БСП), но са и с предизвикателни цели, тъй като на 20 май 2007 г. трябва да се проведат първите избори за български представители в Европейския парламент (лява, но през зимата на1908 г. по време на туристически трансфер в коридорите на х-л „Марица” срещнах още живия Иван Славков във вечното си добро настроение. Тогава хотелът беше станал собственост на Георги Гергов – Свинарят, като той даваше на работниците си по 300 – 350 лв. месечно. За паркираното отпреде „Бентли” на сина му няма да говорим. Та така стоят нещата в „лявата партия” - бел.моя).

В предизборния период се появяват първите сигнали за противоречия в тройната коалиция. На 25 април в Националната следствена служба (НСС) избухва скандал, породен от обвинения за политически натиск върху следователите и за корупция. Обвинения си разменят ръководителят на НСС Ангел Александров (близък до ДПС), министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (заместник-председател на БСП) и шефът на „Булгартабак” Христо Лачев. Скандалът в крайна сметка довежда до оставките на Овчаров и Александров, както и до уволнението на двама заместник-министри, без по-късно прокуратурата да открие каквито и да било доказателства, подкрепящи обвиненията.

Първите европейски избори предизвикват слаб интерес сред българите – участието е едва 28%, но независимо от това те стават проверка за обществените нагласи в средата на мандата на правителството на тройната коалиция. Три партии излизат с близки резултати – по 5 мандата получават ГЕРБ и БСП (която се явява под името Партия на европейските социалисти), 4 – ДПС, 3 извоюва партия „Атака” и само един – НДСВ. Традиционната „българска десница” не изпраща нито един депутат в ЕП, резултат, който показва кризата в дясното политическо пространство. Сривът на десницата дава възможност на Бойко Борисов да я изтласка и да заеме нейното място: петимата евродепутати на ГЕРБ влизат в групата на Европейската народна партия (ЕНП), благодарение на което по-късно партията ГЕРБ е приета за член на ЕНП.

През лятото на 2007 г. българите преживяват последния епизод от продължилия 8 години „либийски съдебен кошмар”. На 11 юли 2007 г. Върховният съд на Либия потвърждава смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар, решение, посрещнато с униние в България. По-малко от две седмици по-късно обаче настъпва повратът. На 24 юли след сложна дипломатическа операция и със съвместни усилия на френското президентско семейство Саркози (Никола и Сесилия) и на Бенита Фереро-Валднер, еврокомисар по външната политика, осъдените медици са качени на летището в Триполи на френския президентски самолет и са върнати в България, където са помилвани и пуснати на свобода. Така българското общество усеща първата видима полза от членството в ЕС – европейските институции съдействат за освобождаването на несправедливо осъдените българи.

В началото на есента премиерът Станишев отчита успехите от първите месеци на членството в ЕС: ръст на БВП от 6,2%, намаляване на безработицата до 7,2%, средна работна заплата от 421 лв. (при 355 лв. за 2006 г.), инфлация от 4,3%, преки чуждестранни инвестиции от 2,1 млрд. евро, нарастващ бюджетен излишък, построени 104 км. магистрали. Той не може да скрие проблемите, но ги свежда само до нарастващия дефицит по текущата сметка, достигнал 17,2% от БВП. Онова, обаче, което предизвиква нарастващо обществено недоволство е рестриктивната финансова политика към доходите. Лошият опит на БСП в управлението – двукратен принудителен отказ от властта заради финансови проблеми (на Луканов през 1990 г. и на Виденов през 1996 г.), предопределя приоритетното внимание на Станишев към макроикономиката и финасовата стабилност. Тази линия отговаря на либералните виждания на НДСВ и ДПС, но е в противоречие с очакванията на привържениците на БСП за нарастващи доходи.

През есента на 2007 г. избухва най-големият социален конфликт при управлението на тройната коалиция – общонационалната стачка на учителите. Преди началото на учебната година правителството обявява програма за повишаване на учителските заплати с около 10%, но въпреки това учителите остават със заплати под средните за страната. Затова те издигат искания за 100% по-високи заплати и когато те не са реализирани, на 15 септември в българските училища и други детски заведения започва предупредителна обща стачка. От 24 септември стачката става ефективна и се води под лозунга „За достоен труд – достойни заплати”. Тя продължава повече от месец, ангажира обществото в спора за правата и задълженията на учителите и в крайна сметка завършва на 26 октомври с решение за поетапно повишаване на заплатите на учителите до средата на 2008 г.

От началото на 2008 г- вниманието на българите и ЕС е обърнато към сферите, които са били проблемни за преди приемането на България и продължават да бъдат такива – борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпросът застава в центърът на вниманието, след като на 18 март 2008 г. е арестуван заместник-началникът на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) Иван Иванов за връзки с престъпни групировки. Разрастването на скандала засяга министъра на вътрешните работи Румен Петков (член на ръководството на БСП) и предизвиква правителствена криза. На 24 април 2008 г. ХХХХ НС одобрява промените в правителството – гласувани са нови вътрешен (Михайл Миков), военен (Николай Цонев), здравен (д-р Евгени Желев) и земеделски (Валери Цветанов) министър, избран е и нов вицепремиер по европейските въпроси (Меглена Плугчиева).

Първите година и половина от членството на България в ЕС показва на българите плюсовете и минусите от членството. Заплатите нарастват, но с темпове, близки до нарасналата инфлация (преди всичко заради цените в ЕС), организираната престъпност не намалява, както и корупцията. На 1 май 2008 г. премиерът Станишев формулира противоречивото положение в България така: „В обществото е наслоено остро чувство на несправедливост, на отчуждение от държавата, затова че не всички са равни пред закона, че липсва достатъчна защита на хората на труда, че често отсъства грижа за възрастните, че не всички са с равни шансове за образование и здравеопазване...България днес е по-богата, отколкото преди пет години. Безработицата е 6,5 – 7%, доходите нарастват, макар и не така бързо, както ни се иска”.

През пролетта и лятото на 2008 г. Сергей Станишев още няколко пъти се обръща към българите с надеждата, че ще ги убеди в успехите и в намеренията на правителството да подобри живота им. Това обаче му се удава все по-трудно. И то не само защото преходът продължава твърде дълго, а реалното повишаване на доходите е бавно, а и защото статистиката показва, че покупателната способност на домакинствата през 2008 г. все още не е достигнала равнището от 1989 г. Изворът на нестихващото недоволство е усещането за несправедливост. То се дължи не толкова на неравномерното разпределение на благата, на което остро реагира несвикналото с голямо социално разслоение българско общество, колкото на видимата корупция и проявите на организираната престъпност.

Медиите публикуват сведения за връзки на организираната престъпност с представители на властта, като ги нарича „мафия” по подобие на модела, характерен за Южна Италия. Макар и с уговорки, новият вътрешен министър Михаил Миков е принуден да признае: „Смятам, че имаме проблем с организираната престъпност, с корупцията по високите етажи на властта. Имаме и проблем с доказването и наказването им, но това не дава основание да се говори, че в България има мафия. Това, което се случва в България, като присъствие на чуждестранни инвеститори, го доказва. Друг въпрос е политическата метафора „мафия”.

В дискусията кои са най-големите проблеми на България се включва и президентът Георги Първанов. Тревогата му е провокирана от частичните кметски избори в Сандански и Казанлък, спечелени не от представителите на големите национални партии, а от местни бизнесмени, натрупали капитали с неясен произход (подозирани за връзки с организираната престъпност). При това местните избори са доминирани от разкрития за закупуването на гласове, най-вече сред гласоподавателите от ромски (цигански) произход. Опасността от криминализиране на политическия живот кара Първанов да предложи смяна на избирателната система и механизмите за финансиране на партиите.

Българските проблеми не остават незабелязани и от Брюксел. Като нов член на Европейският съюз България е наблюдавана особено внимателно, защото ЕС не са забравили, че политическите мотиви са играли по-голяма роля от икономическите при присъединяването на Балканските България и Румъния. Подозренията за нередностите са изразени от ЕК още на 14 май 2008 г. в писмото на Майкъл Лий, директор в дирекцията на ЕК по разширението. В него ЕК предупреждава, че е получила сигнали за нередностите при усвояването на предпресъединителните фондове по програмата ФАР, което може да се отрази негативно върху мониторинговия доклад на ЕК за България.

Предупреждението се реализира два месеца по-късно в изключително критичния доклад на ЕК, представен пред ЕП през юли 2008 г. В него са повторени повечето от опасенията за злоупотреби с еврофондовете в областта на селското стопанство и при изграждането на инфраструктурни обекти. В крайна сметка, макар и временно, ЕК спира изплащането на средства за България по две програми – ИСПА и САПАРД, на обща сума от 825 млн. евро. ЕК лишава също две български агенции по програмата ФАР от правото да работят с европейски финансови средства.

Докладът на ЕК раздвижва политическия живот в България. Правителството обявява спешна програма за действие, за да се предотврати трайното спиране на еврофондовете, докато опозицията го използва, за да поиска оставката на правителството. Шестият по ред вот на недоверие към правителството на Станишев, заради „за нанесени морални и материални вреди на българските граждани заради неусвоените еврофондове”, е отхвърлен от парламента на 30 юли 2008 г. Въпреки това част от лошия сценарии се реализира, когато на 25 ноември ЕК лишава две български агенции от акредитация и страната окончателно губи предприсъединителните фондове по програма ФАР в размер на 220 млн. евро. Допълнително негативно обстоятелство е започналата глобална финансова криза, която влошава прогнозите за нарастване на БВП в Бюджет 2009 г. (с ръст от 4,7%).

Правителството на тройната коалиция посреща последната година от мандата си в обстановка на нарастващо недоволство. Разпокъсаната т.нар. „дясна опозиция” (бел.моя) протестира с блокирането на пътища, а борбата с корупцията и с организираната престъпност не дава достатъчно бързи резултати. Но отново недоволството дава „вятър в платната” не толкова на опозиционните бивши управляващи партии, колкото на онези, които не са били във властта – популистките ГЕРБ и „Атака”. Въпреки очакваната „гореща” последна управленска година правителството на тройната коалиция завършва мандата си.

 

В търсене на „силната ръка” – правителството на Бойко Борисов

Първата половина на 2009 г. преминава под знака на предстоящите избори – за европейски и за национален парламент. Тройната коалиция прави всичко възможно, за да запази властта си. Тя отхвърля предложението за едновременно провеждане на двата избора и променя изборното законодателство – на 13 април  2009 г. се опитва да въведе бариера от 8% (което през май е отхвърлено първо с вето на президента Първанов, а после и с решение на Конституционния съд) и по един мажоритарен депутат за всички 31 изборни района. Още резултатите от изборите за европарламента, проведени на 7 юни, показват предимството на ГЕРБ. Въпреки ниското участие (37, 49%) ГЕРБ  получава 7 мандата, а останалите се разпределят така: 4 за БСП, 3 за ДПС, по 2 за „Атака”, НДСВ и Синята коалиция (СДС и ДСБ). Успехът на ГЕРБ ожесточава предизборната кампания за националния парламент – своята кампания БСП насочва срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, когото обвинява, че не е компетентен и че е подставено лице на Иван Костов („Гласувате за Бойко – получавате Костов”). От друга страна, всички опозиционни сили атакуват „тройната коалиция” и най-вече ДПС като партия, управляваща корупционно (чрез обръчи от фирми, по думите на Доган). Повсеместното антитурско говорене, за което съдейства и Ахмед Доган с непремерени реплики, че лично той разпределя „паричните потоци”, напомня началото на прехода.

Вместо да повиши популярността на тройната коалиция, опитът й да спечели изборите „служебно” има обратен резултат – мобилизация на привържениците на Бойко Борисов. Не бива да се подценяват и личните заслуги на Бойко Борисов за изборната победа – в предизборната си кампания той обявява, че ще управлява сам, без коалиция, а ако не получи достатъчно гласове за това, ще се откаже от властта. Водещата теза на Борисов е, че ще поиска сметка от всички, които в годините на прехода са злоупотребили с властта и са се обогатявали за сметка на обществото. В проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори участват неочаквано много избиратели – 60, 2% мотивирани от надеждата си за възмездие и справедливост, която този път свързват с новата формация ГЕРБ, неопетнена от участие в прехода. Българите масово гласуват за извънпарламентарната до момента ГЕРБ на софийския кмет и бивш главен секретар на МВР Бойко Борисов, благодарение на която тя получава 39, 7% от гласовете и 116 депутатски места (впоследствие, благодарение на преразпределението в Турция ГЕРБ получава още едно място за сметка на ДПС).С най-лош резултат в цялата си история, но все пак на второ място остава БСП (Коалиция за България) – 17, 7% и 40 депутата, трето е ДПС с 14, 46% и 38 депутата, следват „Атака” с 9, 4% и 21 депутата, Синята коалиция с 6, 4% и 15 депутата е „Ред, законност и справедливост” (РЗС), поставила в центъра на пропагандата си борбата с корупцията с 4, 13% и 10 депутата. Мажоритарният елемент, внесен в избирателната система по инициатива на президента Първанов и подкрепен от БСП, се оказва изцяло в полза на ГЕРБ и на ДПС – те печелят

всички места, съответно 26 и 5.

Така 8 години след първото масово гласуване за изцяло нова сила (през 2001 г.) българите отново правят подобна партия управляваща. Но докато през 2001 г. е избран „добрият цар”, през 2009 г. – изборът е насочен към „силната ръка”, която олицетворява осъзнатата обществена необходимост от борбата с корупцията и с продължаващата бедност. Бойко Борисов печели с обещанието да въведе ред и да накаже виновните, което кореспондира с призива на Сакскобурготски за „нов морал” през 2001 г., но вече с ясно изразени силови характеристики.

Макар че изборните резултати не дават абсолютно мнозинство на ГЕРБ (за целта не му достигат 5 мандата), Бойко Борисов обявява, че ще изпълни предизборното си обещание да състави самостоятелно правителство на ГЕРБ. На 27 юли 2009 г. парламентът гласува (със 162 гласа за, 77 против и един въздържал се новото правителство „за европейско развитие на България”, в което всички минстри са нови, а повечето – непознати за българското общество. Всички парламетрни партии, без БСП и ДПС, подкрепят правителството, мотивирани от намерението му да се бори с последиците от финансовата криза и с корупцията, потвърдена и от поредният доклад на ЕК от 22 юли 2009 г. Журналистът Максим Бехар обяснява високата обществена подкрепа за Бойко Борисов с неговите три „Х”: харизма, характер и хитрост.

В първото си обръщение къв ХХХХІ НС Бойко Борисов декларира, че правителството ще работи за: „1. Повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизирането на българската икономика. 2. Гарантиране на правовия ре в страната, борба с престопността и ограничаване на корупцията. 3. Реформиране и подобряване на съдебната система. 4. Възстановяване доверието на европейските партньори и размразяване на европейското финансиране. 5. Подобряване социалната сигурност на българските граждани...чрез – Активна социална политика; - Стабилност на пенсионнта система и реформирането й за устойчиво нарастване на пенсийте; - Подобрена организация на здравеопазването; - Насърчаване на физическото възпитание и стимулиране на развитието на спорта за високи постижения; - Гарантиране и опазване на природната среда. 6. Развитие на човешкия капитал на нацията и създаване на условия за успех на всеки гражданин. 7. Превръщане на страната в основен фактор за стабилност в региона и света, уважаван член на ЕС... – Честност към гражданите и висока критичност към самите нас, откритост, отказ от корупция, неправомерно обвързване със скрити икономически, политически и други интереси”.

За разлика от Станишев, чието правителство е резултат от разширяването и продължаването на това на Сакскобургготски (тройната коалиция възниква върху основата на двойната – НДСВ и ДПС), Бойко Борисов започва своята дейност на чисто. От това обстоятелство се възползва ГЕРБ, за да стоварва всички тежести на кризата и управленските си проблеми върху тройната коалиция. Цяла година след като влиза във властта, премиерът Борисов продължава да прави заклинания от рода на това: „Пораженията, които нанесе тройната коалиция, ще бъдат цитирани сигурно още 10-15 години. Толкова са тежки. „19 обвинения, съпроводени с лишаване от депутатски имунитет, са отправени към бившия премиер Сергей Станишев (за неспазване на секретността ) и към неговите министри – земеделският Валери Цветанов, военният Николай Цонев и социалната Емилия Масларова (за злоупотреби).

Стратегията на правителството да обяснява всички трудности с предшествениците си е подпомогната от острия език на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, върнал се от Световната банка, за да оглави българските финанси. Правителството на ГЕРБ престава да плаща на фирмите за извършената дейност по държавните поръчки (оправданията са две: че няма финансови средства и че поръчките са били корупционни), което допълнително затруднява борбата на средния и дребен бизнес с кризата. Дянков си позолява остри кавлификации: той определя предложението на български икономисти в условията на криза да се замени плоският данък с прогресивно-подоходен като „малоумно”, нарича учените от БАН „феодални старци”, а критикуващите неговата финансова политика Станишев, Софиянски, Овчаров – „пропаднали политици”, опитва се да сплаши журналистите от Радио Дарик Кирил Вълчев, че го проверяват за неплащане на данъци и т.н.

Заради тези му изказвания журналистите го наричат „поразяващите уста”, но либералните икономисти подкрепят финансовите рестрикции, благодарение на които в края на 2009 г. Дянков обявява, че България завършва годината с най-малък бюджетен дефицит (0, 9%) в целия ЕС. През 2010 г. това не се оказва вярно, тъй като не са сметнати неизплатените задължения на държавата, но въпреки това с 3, 9% дефицит България е сред страните от ЕС с относително добри показатели.

Първите стъпки на правителството на Бойко Борисов са съчетание между успехи и неуспехи – с крах завършва опитът на външната министърка Румяна Желева да стане еврокомисар, след като се проваля на прослушването в европарламента на 12 януари 2010 г., но следващото предложение за Кристалина Георгиева (вицепрезидент на Световната банка) се оказва изключително успешно. Като недоразумение може да се възприеме първоначалната подкрепа изразена от премиера на 15 декември 2009 г., за инициативата на „Атака” да бъде произведен общонационален референдум за новините на турски език в БНР. Сред успехите трябва да се отчетат одобрените в началото на февруари 2010 г. от ЕК седем оперативни програми за еврофинансиране, спрени при предишното правителство.

Същевременно българското общество остро реагира на планираните и започнати от правителството на Бойко Борисов реформи.  В социалното застраховане министър Тотю Младенов лансира идеята за увеличаване на пенсионната възраст до 65 г., срещу което се противопоставят синдикатите. В началото на 2010 г. министърът на здравеопазването Божидар Нанев започва да закрива десетки общински болници, което оставя без качествена здравна помощ нарастващ кръг от хора, от здравната каса са извадени около 300 хил. души, които са пропуснали да заплатят три пъти здравните си застраховки, от списъка на безплатните лекарства са анулирани някои лекарства. В науката и образованието новият министър и бивш ректор на НБУ Сергей Игнатов (заменил на поста Йорданка Фандъкова, избрана на 15 ноември 2009 г. за кмет на София) прибързано оповестява текст на новия закон за научните степени и звания, без да поиска мнението на научните среди. Най-ожесточена се оказва дискусията за съдбата на  най-старата научна институция в България – БАН, чийто бюджет за 2010 г. е намален с 10 млн. лв.

Най-ярката дейност на новото правителство, както се и очаква е борбата срещу престъпността. На 17 декември 2009 г. е осъществена мащабна полицейска акция „Наглите”, по която са арестувани 25 души, обвнени в организиране на многобройни отвличания на богаташи за откуп. На 10 февруари 2010 г. МВР осъществява следващата си акция, наречена „Октопод” (припомняйки за нашумелия италиански сериал за мафията), в рамките на която са арестувани 13 души, подозирани за организиране на проституция и разпространение на наркотици. Широкото огласяване и коментиране на тази полицейска операция е свързано с ареста на Алексей Петров, съветник на първия директор на ДАНС Петко Сертов, секретен сътрудник с псевдоним „Трактора” и хабилитиран преподавател по национална сигурност от Пловдивския университет и УНСС. Дългогодишните връзки на Алексей Петров с политици от различни партии, близостта му до партията РЗС и съпричастността му към знакови скандали като „източването” на металургичния комбинат Кремиковци, разтърсват обществото. Раждат се надежди, че „пипалата на октопода” могат да бъдат отрязани. Във връзка с разкритията президентът Първанов призовава да се разкрият не само досиетата на ДС, а и „икономическите досиета на прехода”, сиреч да се провери как са били натрупани капиталите на българските новобогаташи. Поредица полицейски акции срещу „Факирите” (крадци на автомобили) е проведена  на 23 февруари 2010 г., но тя няма въздействието на предишните.

В следващите месеци полицейските акции стават всекидневие, имената им („Лапачите”, „Медузите”, „Недосегаемите”, „Терористите”, „Дедесарите”, „Сводниците”, „Мутрите”, „Лихварите”, „Кърлежите”, „Килърите”, „Всичко коз”, „Къртиците”, „Комбинаторите”, „Леярите”) продължават да се появяват по първите страници на вестниците, но много малка част от показно арестуваните остават в ареста след като съдът се изказва по мярката им за неотклонение, а още по-малко от тези дела влизат с обвинение в съда.

Новата власт не се оказва имунизирана срещу скандали, включително и свързани с корупция. На 30 март 2010 г. оставка подава здравният министър Божидар Нанев заради съмнения в корупция във връзка с препарата „Гамифор” срещу „свинския грип” – споменатата сума за злоупотреба е 2, 5 млн. лв. На 29 април оставка „по семейни причини” подава и Преслав Борисов, заместник на земеделския министър, но подозренията си, че става дума за конфликт на интереси, тъй като баща му и брат му са едни от най-големите земеделци в Източна България. На 5 юли 2010 г. заместник председателят на НС Лъчезар Иванов подава оставка заради разкрит опит да спре репортаж на Нова телевизия за корумпиран митничар, негов близък приятел, и за опит да „кадрува” в митниците. На 13 юли 2010 г. подават оставка като председатели на парламентарни комисии още двама дейци на ГЕРБ – Светлин Танчев и Пламен Цеков, във връзка със скандал свързан с опит да се разреши рекламата на наркотични средства. Но за разлика от предишните правителства, Бойко Борисов не чака, а реагира мигновено на всеки сигнал за корупция, като без колебание отстранява замесените. Този стил на поведение, придружен от категорични заявления за непримеримост към корупцията, позволяват на премиера да запази високия си рейтинг.

Оптимистичните нагласи на вицепремиера Симеон Дянков за бързо преодоляване на кризата се реализират. През юни 2010 г. става ясно, че бюджетът за 2009 г. не може да бъде изпълнен заради неизпълнение на приходите и на 8 юли парламентът гласува неговата актуализация (за пръв път от кризисната 1997 г. ). Според новия бюджет, дефицитът за 2010 г. възлиза на 3, 8% от БВП, рязко намален е фискалният резерв (от 6, 4 на 45 млрд. лв), замразени са заплатите в държавния сектор и пенсиите. Рестрективният характер на бюджета за 2010 г. на практика във всички обществени сфери е защитен от премиера Борисов със следните думи: „Всъщност думата реформа на практика значи съкращние и рязане на разходи. Няма как да задоволим хората. Винаги тези 20%, на които им се съкращават работните места, семействата им, близките им няма да ме обичат. Но това става в цяла Европа и сме длъжни да го направим.”  Недоволство предизвикват повечето от предлаганите промени – закриване на общинските болници, рязко намаляване на болничните бюджети (за август – от 30 до 50%), театралната реформа, предизвикваща закриване на театри, намаляване на субсидиите за наука (заплатите в БАН са намалени от 25 до 50%) и образование (намален бюджет на СУ), увеличаване на стажа и възрастта за пенсиониране.

В обстановка на засилващи се негативни обществени нагласи на 20 юли 2010 г. ЕК излиза с поредния си четвърти доклад за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния. В него България е отличена, като е посочено наличието на воля за промяна и за реформиране на съдебната система. В доклада на ЕК са отправени и 10 препоръки, но те остават в сянката на общия поощрителен тон. Бойко Борисов се възползва от доклада, за да декларира: „Пътят на страната ни е верен. Мисля, че това, което бяхме поели като ангажимент за тази година – да върнем доверието на Европейската комисия към България, е упоменато много ясно в доклада. Приемаме всички забележки на Комисията. Ние самите сме ги констатирали. Още на следващото заседание на Министерския съвет ще приемем решения, които ще гарантират в рамките на няколко месеца всички препоръки да бъдат изпълнени”. Докладът почти съвпада с годишнината от съставянето на правителството и дава основание на премиера Борисов да се самооцени с много добър.

Решителността на новото правителство в съчетание с безспорното умение на Бойко Борисов  да контактува с медиите и с мнозинството български граждани запазва високия му рейтинг през цялата първа година от управлението. Според национално представително проучване на НЦИОМ, за една година кабинетът е загубил по-малко от 10% от одобрението на избирателите (от 50, 09% на 41, 1%), докато при предходните кабинети разочарованието е било по-голямо (при правителството на Костов – от 59, 7% на 47%, при правителството наСакскобургготски – от 53, 9% на 28%; изключение прави кабинетът на Станишев – от 29, 3% на 21, 4%, но при много по-ниска изходна основа). Бойко Борисов е рекордьор при запазването на обществените симпатии, като в края на първата си година начело на изпълнителната власт разполага с подкрепата на 61, 5% от населението, докато при Иван Костов тя е била 48, 4%, при Симеон Саксккбурготски – 43, 9%, а при Сергей Станишев – едва 34, 2%.

Едновременно с успехите на правителството в запазване на обществената подкрепа, рестриктивната финансова политика на новото правителство, както и световната криза, съдействат за нарастващото социално разслоение. Масивът от данни на „Галъп” за паричните доходи на българите през 2009 г. показва, че горните 10% в българското общество (най-богатите), притежават 41, 5% от съвкупните парични доходи, докато най-бедните 10% - едва 1, 8%. Нещо повече – най-богатите два процента от българите притежават 21% от чистите парични доходи, а  около 45% от най-богатите живеят в София, докато цели райони от страната се превръщат в „гета на бедността”, което поставя под въпрос единството на страната. Един от тревожните изводи на социолозите е, че кризата е сринала преди всичко доходите и позициите на средните слоеве, което поставя под въпрос и социалната и политическа стабилност на страната. А най-тревожният звучи така: „Закриването на училища и болници задълбочава процеса и поставя в още по-неблагоприятна ситуация бедните региони Конституционно гарантираните уж права за равен достъп до образование и здравеопазване станаха платен достъп”.

Данните на социолозите показват различните нагласи в следпреходното българско общество. То, по подобие на други европейски общества, предпочита да се довери на нов тип политици, които действат не чрез своите парии, а се обръщат пряко към гражданите и търсят практически средства за решаване на проблемите независимо от политическия им характер. Олицетворение на това ново политическо течение, наричано популизъм, е ярката фигура на министър-председателя Бойко Борисов. Чрез него и партията му ГЕРБ България се вписва в общоевропейските и световните процеси, които демонстрират кризата на традиционната парламентарна демокрация в условията на засилваща се глобализация. Каквато и да бъде съдбата на поредното българско правителство, влязло във властта с огромно доверие, но изправено пред сложни задачи и нарастващи протести на учени, студенти, лекари, е трудно да се каже. Това зависи много както от безспорното умение на премиера Борисов да откликва на обществените нагласи, така и от способността на българите да оценяват своите политици не чрез чувствата си, а с разума си.

 

* * *  

 

Дългият път на България след Втората световна война преминава през много различни социално-икономически модели – „народнодемократичен”, сталинистки, социалистическо-живковистки, „перестроечен”, преди да се утвърди парламентарната демокрация и капиталистическата икономика. Надеждата се изразява във вярата, че в дългият си път българските граждани постепенно се разбрали колко важни са собствените им усилия за подобряване на живота в страната. Но е видна и засилващата се зависимост на ставащото в България от геополитическите и глобалистични процеси, на които българите трудно биха могли да влияят в желаната от тях посока.

(„Българските преходи 1939 – 2010”, Баева, Искра, Евгения Калинова, ИК „Парадигма”, 2010 г., стр. 372 – 385).

 

Или малко, ама много малко политология

 

Още когато бях в Турция през 2006 г. можеше да се види новата насока, по която поема страната. После през лятото на 2016 г. това стана факт – една сутрин на 16 или 17 юли 2016 г. беше извършен антикемалистки преврат под предтекст за уж някаква терористична заплаха от страна на проповедника Фетулах Гювен намиращ се в САЩ и на практика кемалистите от армията бяха изловени и много от тях хвърлени в затвора, заедно с голямо количество опозиционно настроени журналисти, съдии и дори учители от хукналия по „ленинском пути” Реджеб Ердоган, който пое на следващата година цялата власт в страната след проведения референдум за президентска република. Преврат, съпроводен с антиевропейска реторика, имаща за цел и разпадане на Евросъюза в услуга на САЩ и Русия и анти де Головата де факто политика на днешна Франция. Междувремено на проведените в САЩ избори на власт се качи Доналд Тръмп, а във Русия отново беше Владимир Путин, повел след себе си Марин Льопен, Великобритания и други антиевропеисти и популисти. И играта взе да става весела, особено при наличието на не съвсем структурирания Евросъюз и на все още неумелата игра на фрау Меркел в Германия.

 

Крадецът вика „дръжте крадеца”!

 

Спокойно, добре съм все още! Последният инсулт оказа влияние, както вече споменах и от тогава не мога да пиша, а вече го правя само на компютър, но иначе психически доколкото мога у нас, съм добре!

През лятото на 2007 г. водих един руски турист към аерогарата в Бургас и той беше крайно недоволен от въвеждането на някаква евродиректива, въведена у нас предната седмица, която ограничаваше пренасянето на алкохол. „Вие големи европейци станахте! Миналата година можеше да изнасяш колкото си искаш литра и никой не ти обръщаше внимание, а сега?” На което не издържах и кипнах! „Кой въведе долара като разплащателен в отношенията ни? Вие го направихте през 1992 г. без да ни питате!. От наша страна нямаше реакция, но вие го направихте. А сега ние сме виновни. Хайде по-полека, ако обичате, за да не отваряме приказка. Ние бяхме доволни и на преводните рубли, но Вие сменихте системата. И пак ние виновни. И от ОВД не искахме да излизаме, но вече го няма”. И той млъкна. И само седмица след това и руските авиокомпаний изведнъж смениха курса и го направиха като нашия. Да не говорим, че повече от 90% в нашата приватизация участваха руски фирми или с водени от тях наши и практически тя е сега извършена от тях. На всяко ниво излизат водени от руснаци фирми. Показателен е примерът с „Нефотхим”. Практически със смъкването на Живков стана много по-лошо и все още не сме се оправили от тогава. И това стана докато ние се лашкахме между сините и червените бивши комунисти и осигурявахме и осигуряваме руските интереси над Босфора. Не, че някои други интреси, примерно американските за нас ще бъдат по-добри. И това ще е така, докато не въведем ред в държавата си и не осъзнаем, че за нас ще е най-добре да следваме логото на старата БНДП, което е: „Демокрация с цветовете на България”.

През 2009 водих едни руснаци из Северна България преселили се в Америка и те бяха учудени от това, което видяха. „Всичко е опустошено тук” при вида на врачанския хомкомбинат.”Станало е като в Молдова”. Тогава обясних, че украинци са го купили, т.е. избягнах спора. Единият от тях май че беше украинец.

Улисан в предизборните събития сега без малко да пропусна факта, че България вече на практика е член на ЕС, колкото и да не ни личи този факт. Но това членство става при голяма олигархическа бедност на населението, крадено от всякакви соцмонополи (тук очеваден е примерът със столичната „Топлофикация”), външни интереси и т.н. И на практика продължаваща липсваща държавност. Затова и все още продължаваме да стягаме куфари за навънка (но не само за екскурзии) и прогресивно намаляваме в страната. Начинът, по който управлява Бойко с нищо не се е променил от времето на Тато и така са способни да докарат България да изчезне, въпреки подемането и на патриотарски лозунги, в което няма по принцип нищо лошо. На практика във всяка европейска държава днес (лозунгите) това е факт.

Когато преди повече от 30 години дойдох в София нямах никакво, ама абсолютно никакво намерение да оставам тука. Харесвах си Варна и имаше защо – по цял ден, особено в кандидатстудентския период, намирах време да се шлая и по плажовете и други такива дребни удоволствия. И първото нещо когато ме приеха да следвам, което реших е, че трябва някак си да издържа 5 години колкото трае курса на обучение, а после веднага се връщам обратно. В края на първата година вече бях на мнение, че и тук (в София) може да се живее. След година обаче, бях на мнение пък вече, че и там (Варна) може да се живее. И в крайна сметка останах тук (горе-долу тогава дойде и Жельовото решение за гражданството), така, че това реши в крайна сметка нещата и взех, че останах тук, без това да ми е първото желание. Дори тогава, когато по време на първата си бригада се бъзиках с първото си гадже тук, когато на въпроса й „Абе на кого ли от провинцията ще дам гражданство?” веднага отговарях:: „Не знам! Аз не съм от провинцията, а от морската столица. И на мен не ми трябва гражданство, а само поданство. Примерно британско!”. Мисълта, че ще трябва да прекарам дните си тук, на някой етаж, затворен в неизвестно от кого построен апартамент ме хвърляше в ужас. Вече живеех в нормален дом с изглед към морето съвсем до Евксиноград и не можех да си представя, че някога ще трябва да се връщам пак отново в нищото. Б-р-р! Ужас!

Имам и някакви планове, свързани с туризма – нещо, което никога у нас никой не е правил, но за това - ще видим. Като стане и ако стане всички ще видим. Защото какъв е смисъла да изследваш нещо, което никой, или малко хора четат. И какъв е смисълът да докараш до сто години, след като вече забравяш постоянно кой си и какъв си! Защото и това съм го виждал и не е много хубаво. Повярвайте ми, както казваше царят!.

Явно ще трябва още да се живее, макар, че мисля да свърша с историята до тук. И вече се сетих за нова идея, която ми дойде току що – днес 2 април 2017 г.

Разбира се на основата вече на това, което съм правил и като студент. Защото, в резултат на инсултите, не мога да пиша вече на ръка, а това усложнява много процеса. Вярвайте ми! И дори надживях с година дядо си, моят съименник по бащина линия, който обаче не се е казвал Юрий, а Йордан. Но тогава Йордан се е пишело с „Ю”, а не с „Йо”. Просто една вечер се прибира от работа, присяда, става му лошо и на сутринта вече не е между нас. Това е! Аз дори не го познавам. И разбира се името и на баба си по майчина линия, която също беше Йорданка, но която добре познавам. Пък докъдето докарам! Това е тайната на името ми, което през годините са смятали, че е руско, а и донякъде ме е устройвало да е така. Особено, когато заработих в сферата на туризма. Човек не трябва да си прави илюзии, особено с такива неща като живота. Няма да живеем сто години! Не е предвидено, особено пък сега, при това ежедневно напрежение, което, няма да си кривя душата, сами си правим. Защото какъв е смисъла да изследваш нещо, което никой, или малко хора четат.

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А при мен те не липсват. Няма да е чудно, ако в крайна сметка, взема и ви надживея. Но ще трябва да спазвам голяма дисциплина, а това е трудното. Но не е невъзможно и точно това не трябва да се допуска! Да си насаме със себе си – това е върхът. Друго засега няма.

Българите в СССР са ебливи и злобни (според моя колежка от СССР, женена у нас). Каквото и да ви казват.

През 1996 г. баща ми вече се чувстваше лично измамен от Жельо. По това време и всички други бяхме „излъгани”, но от Луканов. И нещо да допълня, ако преди това не съм го казвал. На 9 септември имаме изцяло бюрократична революция, вследствие на която имаме например ярко увеличаване на бюрокрацията (от осем - десет министерства преди 9 септември 1944 г. само вицепремиерите стават 4 по времето например на последното правителство на проф. Герджиков), а системата се възпроизвежда поглъщайки все нови и нови хора (съвсем „по ленинском пути”), докато изчезнем накрая, което, както е тръгнало скоро ще стане.

Това, което ни убива като нация е безхаберието и чувството, че „и така може да мине”.

Но Жельо колкото и да не съм съгласен впоследствие с него направи нещо, много важно: описа и предложи на български „невидимата” част на тоталитарната система, дотогава описвана от Хана Аренд и др., включително и в романа „1984”, С. 1989 г., Профиздат, библиотика Век” който не е негов разбира се. А това не е никак малко въпреки, че с тезите си обслужваше интересите на голяма част от АБПФК. Нищо друго.

И една стара приказка, останала от времето на дядо ми, може би още от Македония? Въпреки мнението на баща ми, че „Жельо на става! Той обърка нещата!” Съгласен бях. Жельо беше спрял на откриването на „Фашизма”, което обаче също не беше малко. Всеки има времето, при което е най-силен. За Жельо това беше откриването на „Фашизма”, за Кошлуков беше площадната демокрация, а за мене е консерватизма явно. Човек не може да е на сто процента действен при всички случаи. А това нашите пишман-„комунисти” не го или не искат да го знаят. Ето аз побелях например още на 39, а брат ми, който е разбира се от моята кръв, още е идеално рус, светлоок, жив нацист. Дори така му викаха понякога – нациста, от което той пък пъчеше гърди и се гордееше.

Поне следната приказка я знам от баща си. Когато се хванеш да правиш нещо, прави го най-добре! В противен случай въобще не се захващай! Дали съм успял – вие най-добре ще кажете! Защото какъв е смисълът да вършиш нещо, ако то не нужно никому?

И докато ползваме изразът: ”тази страна” (станал популярен в България по времето на един премиер когото наричат Филип Димитров), ние най-често нямаме отношение към нито една страна!

Не сме турци, но не сме и руснаци! Цар Симеон ІІ е може би единственият в момента, който има още романтична представа за българската имперска идея, която обаче на фона на сегашните процеси е най-малкото нереалистична. Но вероятно за сега! И никой не може да попречи  още повече на народите, поставени в наднационално бъдеще като европейското и като имат сериозно основание за това, да имат такива големи идеи.

Вчера един от „бизнесмените” на българската „левица” милионерът, Георги Гергов подаде оставка и показа доколко тя е левица. Защото, ако беше, той не би трябвало в момента да има какво да яде, а не да кара „Бентли” като сина си. Ако все още е на тази марка и не е преминал върху нещо друго разбира се! (24 април 2017 г.). И един малко по-далечен, но отново личен спомен. Беше някъде през 1997 г., когато аз и няколко работници пътувахме в една изтръпнала „Ифа” и излизахме от нашия склад, нает в „Агромашинаимпекс”. И тогава на излизане срещнахме Сашо Дончев от „Овъргаз”, в компанията на бъдещата бизнес-дама № 1 и настояща все още склададжийка в „Терснаб” Марияна Печеян и няколко мутри. И тогава едната може би „мутра” посегна с формален юмрук към лицето на Сашо Дончев, но после видяхме, че това е било повече за декор. Да, но шофьорът на „Ифа”-та не го забеляза и реагира естествено, като се провикна от камиона: „Ей, какво става? Защото, ако трябва да помагаме” и геройски изпъчи мършавите си рамена. И тогава т.нар. „мутра” запита: „Кво има? Ще се бием ли? Защото ако ще се бием трябва да знаеш, че аз такива като тебе ги ям на закуска по няколко”. Ама нейсе! Такъв е все още и целият ни бизнес.

Навремето Живков даваше малки заплати (например един чехословашки служител получаваше месечна заплата  от 4000 крони, или около 400 тогавашни лева, а един турист от ГДР можеше да идва през година у нас, без това да му е невероятно скъпо). В същото време 185 лв. беше заплатата на един висшист у нас, с данъците и обещанието тя да стане 230 лв., но Тошо падна. Чрез поддържането на ниски заплати Тошето се предпазваше от финансови кризи и пласираше продукцията невероятно евтино (една бутилка „Евксиноградски мискет” се продаваше в Лондон на цени, по-ниски от производствената му стойност). После това продължи у нас и без кризи, но затова с „приватизацията”, при която бяха унищожени над 95% от активите, бедността стана тотална и това стана просто факт.

Не всичко обаче от времето на Живков беше за изхвърляне и върху този факт все още се крепи и България. Не случайно Тошо все още има много почитатели, най-важното сред по-добре платените хора тогава. А и не само сред тях.

Като всички нормални хора по света сме лъгани, защото искаме да бъдем лъгани („Уолстрийт. Парите никога не спят”, 26 април 2017 г., „Кино нова”). Всеки има своя миг, но и своите слабости! Важното е да уцелиш своето време. И това го има в модерния консерватизъм, в който има още и протекционизма в производството (не случайно в Швейцария и сега например 100% от търговските вериги са местни, а доколкото видях и с френските търговски вериги положението е подобно, което разбира се не означава непременно, че трябва да изгоним чуждите представители). Подобен е бил и нашият пример до 9 септември 1944 г., след която дата пък започва да ни владее тоталната плановост по „сталински”. Но истината е винаги някъде по средата и изключително важно е да можеш да я уцелиш.

Без история за никъде не сме в България. (Валентин Михов, 6 април 2017 пред БНТ). А старият лозунг на БНДП е: „Българино, повярвай в себе си!”. А и вече сме членове (а както знаете може би и най-старият член (наред с гърците) на европейските народи) и вече е време да се държим като един от тях. Ами дръжте се тогава!

Защото това е земята на Аспарух  хан, от тук той е тръгнал преди 13 века да става хем хан Аспарух (по римски) и все още седим тук, върху единственото място, което имаме и вече отдавна ни се полага.

 

Актуални новини съвсем от последния час.

 

Наскоро сръбската фолк звезда Светлана Ражнятович известна и у нас под името Цеца Величкович запали свещ в черквата „Света Неделя” в София за починалия си мъж Аркан (до неотдавна лидер на сръбското паравоеннно формирование „Тигрите”). В репортаж за събитието се описват притесненията на любимата и на българската простотия чалга звезда от евентуална среща с албанци, които са нейни особени фенове заради „светъл спомен” оставен от мъжа й, но липсва да се каже според мен най-важното – защо точно черквата „Света Неделя”? Може би като памет за избитите от комунистите в нея през 1925 г. български офицери? Или тук има и нещо друго, пропуснато и от репортера на „Телеграф” на 17 март 2017 г. което той би могъл да прочете още при влизане си в черквата. Ами за „едрогърдата сръбкиня” както е описана Цеца Величкович ценното на черквата е факта, че в нея стоят погребани мощите на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин, мъж на дъщерята на българския цар Георги Тертер кралица Ана Тертер. Но това за съвременната българска журналистика е направо без значение.

Или пак новина от същия вестник, но от 14 юли 2017 г. в която се казва, че млад татко е набил акушерка. Таткото е циганин (който според пресата е издигнат направо в ром) от Ст. Загора и думите му цитирани от вестника са: „Пет века сме ви таковали, пак ще ви ...” В репортаж за събитието от същата нощ БНТ спомена и за по-тежки думи. Оставям настрани факта доколко един циганин де факто може да се представя за турчин и да го уведомя за това което се случваше по мое време (в тоталитарната 1981 г.) в поделението, известно под кодовото название 34 хиляди усмивки (в случая познато ми като Варненския арест). За да не става нужда да възстановяваме (ако все още можем) славните традиции където при пехотния полковник Гевезов (тук съм съсед с негов племеник) циганин, отнесъл 24 тона бой молеше: „Не ме бий бе бате (батето е по малък от него поне с 5 години). Остават ми само няколко дни докато изляза. Тук съм вече от пет години”. Логиката беше, че вън, в цивилизацията циганите много са се разгащили и тук е мястото да ги вкараме, където им е мястото.

Или пък когато Митьонката беше залепнал на мястото на един мангал, понеже беше извеждач, но не успял да ги опази и когато след дни хванали онзи, бягащия и го запитал: „Защо избяга бе говедо?. Сега ще трябва аз да те излежавам” онзи само поклатил глава: „Съвем не знам. Тя, Айшето поиска и затова.” Или пък подробности от Варненския арест от сорта на: издивял матрос трета година изкрещял както си седи на обяд: „Кюмюр!” заринат в кюфтета след което мангалите около него стават и изтанцуват „Аз, хали-гали” и отново сядат по местата си, където се хранят с каквото остане, което ни изненадваше – нищо не ядат, а още са живи, мамка им! Или пък варненския арест след нововъведението от началото на 80-те нощем да се топли като се нагрява през ноща. Поради идеята заимствана от акумулиращите печки. Тук дори шуменските офицери се чувстваха неуютно, въпреки че в тамошната танкова бригада беше станал инцидент, при който войскар се връща при новобранците си, за да разбере, че цигани са ги изклали, превърта и се „разхожда” с танка. Да не говорим, че през 70-те години се носеше, че партизанският командир известен ни и от филма „Осмият” (1969 г.) с името Чочоолу и тогава армейски командир след изнасилването на неговата племенница им беше въвел вечерен час в Пловдив. Защото историята помни и това, а не само името „Аллах акбар”, четено сега и като „кашкавал акбар” в някои среди. Та напомням, че да не се забравя. И това е било по нашите земи.

 

Или новините от последния час

 

А иначе новото е, че от 1992 г. насам се появиха отново масони, които както казва един колега не са нещо принципно ново. Има го в сп. „ПИК” от това време. Често се мисли и за Людмила Живкова и по специално била ли е тя масон или да. Като дори излезе книга от Богомил Райнов на подобна тема („Тайното учение”, С. 1991 г., ИК „Петекс”  ).

Може би отношението ми към Русия и руснаците ще се промени едва когато те признаят водещата роля на България по отношение на себе си и културата си. Но това едва ли ще се случи при това руско ръководство и комплекси!

През „годините на прехода” окрадоха дори армията! На 9 май 2007 г. руснаците показаха и подразделение на Юнармия – нещо като нашият ДКМС от времето на Станка Шопова, т.е. нещо като Хитлерюгенд. Игор Бунич също потвърждава тезата на Виктор Суворов, че след 1934 г. (годината в която е лансирана схемата на В.В.Струве) СССР се е готвел да нападне Германия, а не обратното. Но просто са го изпреварили.

Според Стефан, бивш член на БКП, сега безпартиен, голям мой приятел, сега държавата ни се ръководи от висшата номенклатура и ДС. Като за нас няма място сред тях. Колкото по-малко им се дава да дишат, толкова по-добре. Терминът „съветско робство” (признавам без бой) е негов.

Като от всичко най-много баща ми (тогава) мразеше лъжата.

Според интернет преди 9-ти гербът ни е разярен лъв. Между 9-ти септември и 10 ноември вече лъвът е фризиран. А след 10 ноември лъвът прилича съвсем на овца.

След 10 ноември 1989 г. престъпността навсякъде се е вдигнала. В Полша най-малко – тя скача от 25 място на 29-о. Но затова пък при нас положението с престъпността сега е много по-зле – преминали сме от 22 на 59 място.

И нещо като виц, но си е жива истина - политолог търси работа във Варна. Потърсва я в ГЕРБ, а после и в БСП и отговорът, който получава е един – прекалено ти е чиста биографията и няма за какво да се хванем. Така, че не я получава.

Бунтът на олигарсите които според проф. Георги Близнашки днес са Сергей Станишев, Емилия Масларова, Румен Овчаров, Стефан Софиянски, Гриша Ганчев и т.н. (БТВ, 13 юни 2017 г.) продължава.

Не мога обаче да си създам мнение добре ли е това, което става с Турция или не е. (За

затоплянето на отношенията с нея се заговори – след срещата от 14 юни).

Още от времето на Тошо отпадна принципът за 3 пъти най-голяма заплата и дойде напред принципът на минимално повишаване на заплатата за да нямало корупция. Така българското население и в момента остана най-бедното в ЕС и така ще бъде и занапред с управление по този начин. Защото корупцията у нас датира още поне от времето на Тошо. Липсата на ред в държавата, освен всичко друго е нещото, смъкнало Тошо.

Защото имам чувството, че в момента пред нас се разиграва „Онирофилм” с главна роля в него блестящата киноактриса Кори Нин(ова)(вероятно от безпартийния резерв на БСП), представена ни този път като българска политичка. Все пак тя е само адвокат на свободна практика (с несигурни финанси) и никога вероятно през живота си не е виждала нещо по-тежко от мотика (нека не обиждаме все пак едноименния разказа на Лино Алдани, публикуван у нас през 1980 г.).

Към 2010 г. пътувах в една кола от Пловдив с момиче, дъщеря на бившия ни посланик в Монголия и между приказките тя се оплака, че баща й я пренебегнал като предпочел един външен за семейството мъж да разполага със средствата, получени от Луканов, за които вече бях чувал че са разпределени у нас преди свалянето на Тошо пред собствената си дъщеря. И естествено това не й харесваше. Ама никак. Особено, че бе пренебрегната от собствения си родител.

Но най-тежкото престъпление на властта след падането на Тошо, ако не и преди това е – нахлуването на абсолютното безредие, което много трудно ще бъде избегнато сега.

Единствените правителства според министър Стойнов от БСП (30 юли 2017 г СКАТ ТВ), които са повишавали заплатите в сектор сигурност са тези на БСП . Нормално е – те все пак я създадоха и много добре знаят къде и кое да пипнат.

Всъщност случващото се сега е краят на революцията (позволете ми да проявя малко лично пристрастие), много по-значителна от извършената на 10 ноември 1989 г. (отново лично пристрастие), защото вече връща националните граници и достойнството на България на собствените й граждани (доколкото все още има такива). Без гръмките паради и речи, но чрез реални действия (повишаването на реалните доходи на хората, ограничаването на престъпността, повишаването на реда, което така липсваше на нормалния човек и т.н. Дано всичко това в крайна сметка се случи. Най-малкото за да не бъдем повече само винтче в нечия игра, а да играем най-после ролята си в Европейския съюз).

Според интервю с Росен Плевнелиев от 2 юли 2017 г. до един участващите в предишната банкова криза  бяха агенти на ДС (7 юли 2017 г.). На 2 юли 2017 г. БТВ (или БНТ) според интервю с Волен Сидеров днешния русофил, когато руснаците признаят областите, в които сме били първи (главно писмеността и др.) тогава и ние ще променим политиката си към тях, т.е. казваме с него едно и също нещо. Защото това е нещото, с което не мога да не се съглася и да не подкрепя. Дори аз достигам по-далеч като бившия президент Георги Първанов – да бъдат отворени всички досиета на прехода, а не само тези, от последните му години (Георги Първанов, 10 юли 2017 г. пред БНТ).

Според друг стар деятел на НСД сега, компютърният специалист Деян Карабельов ГЕРБ днес играе с БСП срещу патроитите. Изглежда има право. Или до сега имаше право. Във всеки случай ще трябва да държим управлявашите на прицел постоянно. За да не изчезнем дори физически. И това е смисълът на гражданското общество.

Измамените камилчета (такива като Стефан или дъщерята на посланика ни в Монголия) представляват такава тежка антисъветска бомба, че трудно можем да си я представим в реалност и действителност.

През 50-60-те години македонските освободителни войни бяха неглижирани (според доц. Наум Кайчев, пред БНТ).

Георги Гергов по прякор Свинарят – през 2007 г. плащаше 300 – 350 лв. на камериерките в хотелите си, като в същото време бентлито на сина му стоеше паркирано пред х-л „Марица” в Пловдив. И това ли сме забравили, а г-жо Нинова или сега е удобно да го забравим. Все пак са минали 25 години вече от началото на прехода и според критериите на историята вече бихме могли да се сетим и за такива подробности. Но това вече съм го казвал.

На 2 август 2017 г. беше проведено съвместно отбелязване на Илинденското въстание от Бойко Борисов и Зоран Заев. Чак да не повярваш! Сърбонистите бяха отстъпили дори в Македония под натиска на „международната общност” който по принцип е невидим за Балканите (натискът. Него го има, но се правим, че не го виждаме). И дори у нас се появиха наченките на ред. На 17 август 2017 г. като че ли предложението ми за закон срещу рецидивизма има ефект, макар и със задна дата. Вероятно той има ефект върху закона за борба с корупцията, който предстои да бъде модернизиран и приет през есента (Цецка Цачева БНТ, 17 август 2017 г.). Не може да бъде. Чак да не повярваш!

През 1992 г., след поредните избори брат ми без да знае, даде едно заглавие за в. „Зора”: „Последен валс преди кючека”.

Трябва много да внимаваме, това пак да не се случи  отново, защото веднъж вече ни се е случвало и не бих казал, че споменът е добър. Хайде, останете със здраве и успех!!! Както виждам – ще ви трябва. И помнете – вярвайте в себе си!!! Имперски народ сме, по дяволите, и от нас изцяло зависи собственото ни бъдеще!       е, СБОГОМ. ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО. Или както се казва – БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО !!! Тази книга ще бъде издадена вероятно в компютърен вид. И ще бъде допълнат вероятно и с още един материал. Ако го получа навреме разбира се.

 

19 август 2017 г., преображение,

гр. София                                                                                              Юрий Михайлов

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390028
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031