В египетските гробници са открити най-старите сведения за наличието на врати. На различни стенни рисунки, те са изобразени като дървени парчета, поставени едно върху друго. По този начин били запушвани каменните стени. Заради сухия климат в пустинята, тези дървени плоскости се запазвали за много продължителен период от време, без да се увредят. В Европа това нямало как да се случи, защото атмосферните условия са по-влажни. Там вратите се разваляли много по-бързо.

Това е причината, Витрувиус (древноримски архитект) да въведе нов рамков модел, който е валиден и до днес. Неговата конструкция представлявала дървена рамка от 4 твърди дъски, в които имало издълбани бразди. Те се запълвали с панели от мека дървесина. Така вратите не се увреждали целите от влагата, защото браздите понасяли измененията и не давали възможност на цялата рамка да се изкриви. Използвана била най-вече дървесина от бряст, маслина, дъб, кипарис и кедър. В по-важните сгради, като царския дворец, вратите били покривани със сребро, месинг и дори злато.

В някои страни, като например Сирия, има недостиг на дървен материал. Там вратите били каменни. Големите каменни блокове трябвало да се дялат с години, за да придобият формата, която се очаквала от тях. Те били много тежки и се отваряли бавно и трудно. Въпреки това имали и положителни страни. Служели като защитни съоръжения срещу нападателите. Отваряли се на ротационен принцип. В горната им част имало цилиндричен шип, който влизал в каменно гнездо, издълбано на тавана или пода. Когато имало натиск върху вратата, шиповете позволявали на крилата да се разтварят, като се завъртали.

Освен практическо, вратите започнали да придобиват и естетическо значение през средните векове на миналия век. На тях вече се гледало като на част от дизайна на сградата. Украсявали се с желязо, мед и бронз. В началото декорацията била елементарна, от преплитащи се ленти и други симетрични мотиви, но по времето на Ренесанса започнали да се използват различни изображения на хора, животни, пейзажи и барелефи. Понякога дървото било издълбавано директно, а в други случаи изображенията се изливали от метал.

Вратите започнали да се произвеждат според тяхната визия, защото функционалността им нямало не се развивала повече и изпълнявала очакванията на хората. Много от тези врати са запазили красотата си и до ден днешен. Тяхното излъчване е величествено и няма как да не бъде оценено от всеки, който ги види. Такива врати могат да се наблюдават в старите храмове, като например катедралата Нотр Дам, Баптистерият Сан Довани, Уестминстърското Абатство и др.